Българският бизнес извървя дълъг път на утвърждаване и укрепване и неотклонно върви към европейското си бъдеще. Предпроемачите ни постепенно изградиха необходимата им култура, добиха самочувствие и започнаха да получават признание от деловите среди зад граница.             Управление на човешкия капитал е стратегически подход за осигуряване, развитие, ръководене, мотивиране и активно ангажиране на ключовия ресурс за всяка една организация – хората. Развитието на човешките ресурси е един от основните фактори за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса. Хората са инвестиция с дълготраен ефект и стойността им се повишава с повишаване ефективността на работата им и на способността им да поемат по-големи отговорности.             За съжаление, в настоящия момент основните тенденции на демографското развитие са застаряването на населението и влошаването на неговата възрастова структура. Оттук следва и извода, че бъдещото развитие на работната сила е в посока на неното застаряване и намаляване на абсолютния й брой. Броят на пенсионираните ще продължава да превишава броя на постъпващите на пазара на труда младежи, като и тежестта на издръжката на анселението в пенсионна възраст ще нарастне.             Тези тревожни факти, както и изскванията за запазване на конкурентоспособността на икономиката след присъединяването към ЕС оставят без алтернатива необходимостта от възможно най-пълното оползотворяване на наличните трудови ресурси и подобряване на качествените им характеристики, в съответствие с потребностите на работодателите. Наетата работна сила ще трябва да има висока производителсност и професионална и географска моилност.             С влизането си в Европейския съюз България ще получи достъп до структурните и Кохезионния фонд на общността. Те са основен инструмент за икономическо и социално сближаване и акцентират особено силно върху подобряване конкурентоспособността на регионите, която е необходимо условие за подобряване степента на заетост. В тази връзка с особено внимание ще се следят мерките, насочени към: инфраструктурата, иновациите, малките и средни предприятия и човешките ресурси.             Досега българските правителства се опитваха да редуцират вредните влияния на изброените по-горе негативни тенденции, чрез приемането, финасирането и отчасти изпълнението на голям брой стратегии, програми и мерки. Както се вижда – без особен положителен резултат. Веднага на преден план излиза въпросът: “Дали пък точно Еврофондовете няма да са тази повратна точка, този механизъм, който ще даде резултат в подобряване на професионално-квалификационното равнище и повишаване на адаптивността на работната сила, а оттам и в рязко повишаване на конкурентоспособността на българската икономика?”.             Нека видим каква е организацията на този процес. Основният документ, в който са описани приоритетите, които ще се финансират от еврофондовете е “Националната стратегическа референтна рамка за развитие на България 2007-2013 г.” (НСРР). Към нея се създават така наречените “Оперативни програми” (ОП), или това са зоните на действие, секторите, в които на практика ще се насочат средствата. Структурата на всички тези документи е една и съща – изброени са няколко приоритетни области, а към всяка от тях са набелязани конкретни действия (операции), с които да се постигнат поставените цели.             В условията на ускорен режим на работа и засилен диалог и сътрудничество между администрацията и социално-икономическите партньори, бяха изготвени и изпратени за съгласуване с Европейската комисия шест Оперативни програми: ·               Транспорт ·               Околна среда ·               Развитие на човешките ресурси ·               Административен капацитет ·               Регионално развитие ·               Развитие на конкурентоспособността на българската икономика               Седмата програма е като допълнение към вече изброените и е наречена “Техническа помощ”. Заедно с това са разработени и два допълнителни национални плана – за развитието на земеделието и селските райони и за развитие на рибарството и аквакултурите.             Веднага се вижда, че Оперативните програми са насочени точно към най-актуалните и най-наболелите проблеми на страната ни, с които се сблъскваме ежедневно. В част от приоритетите по програмите има действия, които биха повлияли на човешките ресурси, но естествено се откроява сериозността, с която е подходено в специализираната ОП “Развитие на човешките ресурси”, по която се очаква България да има достъп до над 1,2 млрд. евро през следващите седем години. На базата на доста детайлен социално-иконимически анализ в нея са заложени следните мерки:             Приоритет 1 е директна препратка към целите на Лисабонската стратегия на ЕС - “Създаване на повече и по-добри работни места. Повишаване на адаптивността, мобилността и конкурентоспособността на работната сила”. Той е насочен към подобряване на качествените характеристики на работната сила, като акцентира върху проблемите, свързани с недостатъчните инвестиции в професионално и продължаващо обучение, липсата на достатъчно съвременни знания и умения, позволяващи по-бързо интегриране на пазара на труда и в глобалната икономика, недостатъчната мотивация за активно участие на пазара на труда, както и неадекватните бизнес условия за максимално разгръщане и оползотворяване на наличния човешки потенциал. Действията (операциите) по него са: ·         Учене през целия живот – чрез него се цели разширяване на приложението и използването на разнообразни форми за поддържане на квалификацията на работната сила за подобряване на нейните креативни, аналитични и творчески способности. ·         Насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда – ще се постигне чрез съвместяване на трудовия и семейния живот, стимулиране на териториалната мобилност на работната сила и разширяване на обхвата и многообразието на гъвкавите форми на заетост. ·         Насърчаване на предприемачеството - Основната цел на действието е да създаде възможности за икономическа реализация на безработни и неактивни лица, включително чрез самонаемане. ·         Осигуряване на подходящи условия на труд в предприятето – за да се спазят нормите и изискванията на Европейския съюз. ·         Интегриране на уязвимите групи на пазара на труда - цели формирането на съвременни знания и умения в онази част от работната сила, която се характеризира с по-ниска производителност и е застрашена от дискриминация на пазара на труда. ·         Развитие и усъвършенстване на системите по заетостта и условията на труд на национално и регионално ниво – с действието се цели стимулиране на взаимодействието между образователната система, системата за професионално обучение, националната икономика и икономиката на ЕС. По този начин трябва да се постиген съответствие между качеството на човешкия ресурс и възможностите за неговата пълноценна реализация в икономическата система.               Приоритет 2 – “Подобряване на условията за достъп до образование и обучение, повишаване качеството и взаимното отваряне на образованието и отделните общности едни към други”. Целта на приоритета е образователната система да отговори на нуждите и изискванията на пазара на труда, а и на европейската и световната икономика. Изпълнението на действията в този приоритет ще допринесат за преодоляване на идентифицираните проблеми, свързани с влошаването на обхвата на образователната система, неефективните методи и форми на преподаване и остарялата и неефективна материално-техническа и ИКТ база в сектора. Изброените действия тук са: ·         Разширяване на извънкласните, извънучилищни и общностни дейности в учебнитеинституции – цели се превръщането на детските градини, началните, средните и висшите училища, колежите, както и други институции в сферата на образованието в средище на социален капитал. ·         Развитие на следдипломните програми за обучение и научноизследователска дейност - изпълнението му ще допринесе за подобряване на иновационния потенциал в страната и ще осигури възможност за разширяване на взаимодействието му с бизнес общността. ·         Териториална мобилност на образователните услуги и рационализиране на териториалната профилна структура - да се разшири достъпа до обучение и образование чрез повишаване на мобилността на образователните услуги и техните потребители. ·         Развитие на неприсъствените форми на обучение - популяризиране и насърчаване на използването на разнообразие от дистанционни и неформални форми на образование и обучение. ·         Чуждоезиково обучение и работа със съвременни информационно-коминикационни технологии – с цел да се създадат условия за улесняване на комуникацията на българите с глобалната и европейска общност. ·         Достъп до образование и обучение за групи в неравностойно положение - посредством улесняване на достъпа им до тези услуги. ·         Подобряване на капацитета на доставчиците на образователни услуги и институциите в образователната система - цели се предоставяне на образователни услуги с високо качество като предпоставка за формиране на човешки ресурс, който е адекватен на търсенето на единния европейски пазар, както и повишаване на конкурентоспособността на образователните институции и доставчиците на образователни услуги по отношение на водещите такива в развитите страни.               Приоритет 3 – “Социална интеграция и заетост чрез развитие на социалната икономика”. Разширяване на възможностите за заетост посредством подобряване на качествените характеристики на работната сила от уязвимите да се разширят възможностите за заетост. Действията по този приоритет са: ·         Заетост в рамките на социалната икономика - Тя ще бъде постигната чрез развитие на социалното предприемачество, повишаване на конкурентноспособността на социалните предприятия и изграждане на партньорства и мрежи за генериране на заетост в рамките на общността. ·         Социални услуги за заетост - Цел на посоченото действие е да подобри възможностите за интеграция чрез осигуряване на заетост на хората от уязвимите групи в съответствие с индивидуалните потребности на всеки човек.  ·         Работоспособност чрез по-добро здраве - трудоспособността и продължителността на трудовия живот на работната сила да се повиши, като се подобри достъпа й до здравеопазване и повиши здравната култура на населението. ·         Укрепване на капацитета на публичните институции в сферата на предлагане на социални издравни услуги - както и насърчаване на тяхното взаимодействие и сътрудничество със съответните частни доставчици.               Определена роля в подобряване на качеството на човешките ресурси може да изиграе и ОП “Административен капацитет”, като това цели Приоритет 2 по нея – “Управление на човешките ресурси в държавната администрация и структурите на гражданското общество”. Това би трябвало да стане чрез подобряване на управлението и развитието на компетенциите на техните човешки ресурси. Те ще бъдат укрепвани на всички нива – централно, регионало и местно. Идеята е чрез извършване на обучения на двете страни, чрез създаване и обновяване на информационни ресурси и наръчници, да се постигне ефективно и ефикасно изпълнение на работата на държавните служители. Обемът предвидени средства по тази програма е значително по-малък от останалите – около 180 млн. евро за седемгодишен период.             Влияние върху човешките ресурси би трябвало да има и по линия на ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Целта й е да се промени икономическия модел на България и тя да се превърне от “традиционна”, в икономика, основана на знанието и иновациите. Основната роля тук ще е на дейност 2: “Повишаване на иновативния потенциал на предприятията, чрез стимулиране разространението на знание и достигането му до предприятията”. Разбира се, чрез целенасочената подкрепа за технологично развитие и обновление на предприятията ще се постигне и съответствие със задължителните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.             Вижда се, че основата е поставена и планът за действие е начертан. Сега остава всеки един от нас да намери своето място и да започне работа по вече определените критерии. Очаква се всичките оперативни програми да бъдат одобрени през второто тримесечие на 2007 г., като реална работа и финансиране може да се очаква в края на годината. Смятам, че това е достатъчно дълго време за генериране на оригинални идеи и за разработване на качествени проектни предложения, с които сами да си помогнем за развитието на човешките ресурси в България.

Прочетено ми беше много интересно ,но то породи у мен следният въпрос-Как да се промени мисленето на българина,който е склоненен да възприема новостите с недоверие и да очаква нещата да се случват,а не да влага своята инициативност?