Постинг
08.03.2007 13:30 -
СЪЩНОСТ И ПРОЦЕДУРА НА АРБИТРАЖНИЯ ПРОЦЕС
В последните години алтернативните способи за разрешаване на правни спорове намират всe по-широко приложение. Към тези способи се отнасят:
- доброволен арбитраж / arbitration /;
- помирение / conciliation /;
- посредничество / mediation /;
- оказване на съдействие / facilitation /.
Все по-голямото предпочитание на алтернативните способи за решаване на правни спорове, особено при условията на значително ускоряване на съвреенния търговски оборот и навлизането в него на модерни високотехнологични средства, се дължи на известната бавност, висока цена и консервативност на държавното правосъдие.
Сред изброените алтернативни способи доброволният арбитраж заема особено място и в известен смисъл може да се каже, че той представлява “класическата” алтернатива на дъравното правораздаване. Доброволният арбитраж се използва най-вече при разрешаването на търговски спорове, но все по-често се използва и по отношение на други имуществени спорове, при трудови правоотношения и при някои административни правоотношения.
Най-общо казано, арбитражът представлява алтернатива на държавния съд в областта на гражданското и търговското правораздаване. Основната особеност е във факта, че арбитражът е частноправно образование и неговата правораздавателна власт произтича от общата воля на страните по един спор.
Познати са два основни вида арбитраж:
- Постоянно действащ / институционен /.
- Арбитраж Ad hoc.
Постоянно действащите арбитражи са организационно обособени структурни единици, чиито предмет на дейност е разрешаването на правни спорове. Някои от тях имат юридическа самостоятелност и в зависимост от националния режим могат да бъдат ЮЛ с нестопанска цел, а даже и търговски дружества, именно такова е положението по действащото българско законодателство.
По-често обаче, арбитражните съдилища са юридически несамостоятелни и представляват структурни звена към някакна юридическа личност – търговско-промишлена палата, земеделска камара, борса, асоциация на банки и т.н. В зависимост от споровете, които разрешават институционите арбитражи биват такива с обща компетентност и специализирани, като отделните спорове се разрешават от един или или повече арбитри, обикновенно вписани в съотеветни листи на арбитража.
За разлика от тях арбитражът “Ad hoc” е образувание, което се конституира с отлед разрешаване на един конкретен спор и преустановява съществуването си след постановяването на съответния акт по този спор. Тъй като този арбитраж не разполага с подходяща структура, помещения, помощен персонал и пр., не е рядкост прикрепянето на арбитража “Ad hoc” към някой постоянно действащ арбитраж или друга институция, която съдейства на арбитража Ad hoc при осъществяването на процесуалната му дейност.
Арбитражното производство е доброволна и бърза алтернатива на съдебното производство, като се използва най-често при решаване на търговски спорове. Страните могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица. Не се прилага при брачни искове и осиновявания, спорове от дружественото право, спорове за вещни права и имоти. Решението се взима от трето лице(лица), на което спорещите страни са дали това право, на основата на арбитражно споразумение.
Характерни черти на арбитражното производство, които могат да бъдат определени като основни негови предимства са:
- Опостена и предварително известна процедура, която може да бъде изменяна и приспособявана към особеностите на конфликта
- Бързина на вземане на решението – обуславя се от едноистанционността и по-малката натовареност на арбитражните съдилища. Обикновено делата приключват за максимум 6 до 9 месеца.
- Икономичност – таксата не е “твърд” процент от иска, а се намалява с увеличаването на размера му. Това дава голямо предимство при решаване на търговски спорове за големи суми.
- Делото се решава от специалисти по материята, а не от общ съдебен състав. Така съдиите са запознати с практиката в областта и особеностите на съответната дейност
- Страните се подлагат доброволно на подсъдност, което е един вид техен ангажимент за последващо спазване на постановеното решение
- Двете страни участват в избора на съдиите
- Доста по-голяма е вероятността страните да запазят добрите си връзки и отношения след приключването на процеса.
- Спор за отвод на арбитър
- При изключително тежки пороци на арбитражното производство, свързани с липса на компетентност
- При особено тежки нарушения на правото на страната на защита и на правото й на участие в производството
Следващ постинг
Предишен постинг