Ще започна малко по-отдалече...
Роден съм през 1977 г., също както и лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. Оказва се, че в навечерието на парламентарните избори през 1990 г. съм бил на 13 и половина. Въпреки това си спомням, че не изпуснах нито един "син" митинг в родния си Пазарджик, бях си направил знаме "Времето е наше", лепях плакати, пишех със синя боя и всеки ден си купувах "Демокрация".
Замислям се след толкова години и за самия мене е необяснимо... Явно изборът между ляво и дясно е вътрешен и непредначертан, както изборът на футболен клуб или този между руси и черни.
Оттогава съм минал през много добри моменти, но и през много перипетии и трудности за "синята идея", както и хиляди други привърженици. Бях истински щастлив от наличието на силна десница и от решителните действия в периода 1997 - 1999 г., които ми дадоха възможност да преживея едни нормални студентски години след кошмара на Виденовата зима. Бях и един от тези десетки симпатизанти на СДС, които чакаха решениеята на ръководството и лично на Иван Костов пред сградата на "Раковски" 134 в деня след загубата на изборите през 2001 г.
Откакто има право да гласувам, винаги съм подкрепял синята идея и съм агитирал за подкрепа на сините кандидати, независимо колко е било безнадеждно положението им. С надеждата, че рано или късно саморазрушването ще спре и някой ще вземе в ръцете си възраждането на партията и повторното изграждане на мощна десница, която да победи с "много и за дълго", вместо с печалното "малко и завинаги".
В този ред на мисли за мене е абсолютно необяснимо и ненормално решението на СДС и ДСБ да не бъде издигната кандидатура за кмет на София, като така фактически бъде подкрепена гласно или негласно мадам Фандъкова. Откровено смятам всички доводи в полза на това решение за абсолютни нелепици и поредните /а може би и част от последните/ удари по десните избиратели от ръководствата на собствените им партии.
За мен е повече от нормално да се търси всяка възможност и да се полагат максимални усилия за завръщането на термина "синя София" - тази, от която преди толкова години тръгна промяната.
Ако наистина сини и тъмносини не могат да намерят взаимно решение или просто нямат желание да го направят, им предлагам да подкрепят независмата кандидатура на Теодор Дечев - teodordetchev.blog.bg.
Човек интелигентен, ерудиран и с широк мироглед. Човек последователен и решителен, но същевременно диалогичен и подкрепящ всякакви нормални идеи и логични решения. Човек с ясни и конкретни идеи за нужните на София промени и подобрения, но и с ясното съзнание за ограничеността на действията, които могат да бъдат предприетите през двегодишния мандат.
И най-вече - човек с десни идеи, доказал се с работата си като участник в най-успешното управление след 1989 г. - правителството на Иван Костов.

Искрено му пожелавам успех и призовавам всички "сини" привърженици да го подкрепят, напук на "уговорения мач", който ни се предлага!