В последните години алтернативните способи за разрешаване на правни спорове намират всe по-широко приложение. Към тези способи се отнасят:
- доброволен арбитраж / arbitration /;
- помирение / conciliation /;
- посредничество / mediation /;
- оказване на съдействие / facilitation /.
Все по-голямото предпочитание на алтернативните способи за решаване на правни спорове, особено при условията на значително ускоряване на съвреенния търговски оборот и навлизането в него на модерни високотехнологични средства, се дължи на известната бавност, висока цена и консервативност на държавното правосъдие.
Сред изброените алтернативни способи
доброволният арбитраж заема особено място и в известен смисъл може да се каже, че той представлява “класическата” алтернатива на дъравното правораздаване. Доброволният арбитраж се използва най-вече при разрешаването на търговски спорове, но все по-често се използва и по отношение на други имуществени спорове, при трудови правоотношения и при някои административни правоотношения.
Най-общо казано, арбитражът представлява алтернатива на държавния съд в областта на гражданското и търговското правораздаване. Основната особеност е във факта, че арбитражът е частноправно образование и неговата правораздавателна власт произтича от общата воля на страните по един спор.
Познати са два основни вида арбитраж:
- Постоянно действащ / институционен /.
- Арбитраж Ad hoc.
Постоянно действащите арбитражи са организационно обособени структурни единици, чиито предмет на дейност е разрешаването на правни спорове. Някои от тях имат юридическа самостоятелност и в зависимост от националния режим могат да бъдат ЮЛ с нестопанска цел, а даже и търговски дружества, именно такова е положението по действащото българско законодателство.
По-често обаче, арбитражните съдилища са юридически несамостоятелни и представляват структурни звена към някакна юридическа личност – търговско-промишлена палата, земеделска камара, борса, асоциация на банки и т.н. В зависимост от споровете, които разрешават институционите арбитражи биват такива с обща компетентност и специализирани, като отделните спорове се разрешават от един или или повече арбитри, обикновенно вписани в съотеветни листи на арбитража.
За разлика от тях арбитражът “Ad hoc” е образувание, което се конституира с отлед разрешаване на един конкретен спор и преустановява съществуването си след постановяването на съответния акт по този спор. Тъй като този арбитраж не разполага с подходяща структура, помещения, помощен персонал и пр., не е рядкост прикрепянето на арбитража “Ad hoc” към някой постоянно действащ арбитраж или друга институция, която съдейства на арбитража Ad hoc при осъществяването на процесуалната му дейност.
Арбитражното производство е доброволна и бърза алтернатива на съдебното производство, като се използва най-често при решаване на търговски спорове. Страните могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица. Не се прилага при брачни искове и осиновявания, спорове от дружественото право, спорове за вещни права и имоти. Решението се взима от трето лице(лица), на което спорещите страни са дали това право, на основата на арбитражно споразумение.
Характерни черти на арбитражното производство, които могат да бъдат определени като основни негови предимства са:
- Опостена и предварително известна процедура, която може да бъде изменяна и приспособявана към особеностите на конфликта
- Бързина на вземане на решението – обуславя се от едноистанционността и по-малката натовареност на арбитражните съдилища. Обикновено делата приключват за максимум 6 до 9 месеца.
- Икономичност – таксата не е “твърд” процент от иска, а се намалява с увеличаването на размера му. Това дава голямо предимство при решаване на търговски спорове за големи суми.
- Делото се решава от специалисти по материята, а не от общ съдебен състав. Така съдиите са запознати с практиката в областта и особеностите на съответната дейност
- Страните се подлагат доброволно на подсъдност, което е един вид техен ангажимент за последващо спазване на постановеното решение
- Двете страни участват в избора на съдиите
- Доста по-голяма е вероятността страните да запазят добрите си връзки и отношения след приключването на процеса.
В Република България повече от 50 години арбитражната дейност се осъществява от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, институционнен арбитраж с обща компетентност, които разглежда и решава вътрешни и международни дела.
Като институция с дългогодишн опит, голямата част от правилника за дейността му и установените принципи са залегнали в правилниците на другите арбитражни съдилища в България. Поради това може да го разглеждаме като примерен модел при изледване и описване на същността и процедурата на арбитражния процес като цяло.
За стартирането на арбитражната процедура е необходимо наличието на арбитражно споразумение, което задължително е в писмен вид. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.
Самото производство започва с подаване на искова молба в съответния Арбитражен съд. Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането. В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. Прилага се и арбитражното споразумение, когато компетентността на съда не се основава на международен договор.
Втората стъпка е определяне на цената на иска и съответно изчисляване на арбитражната такса. Това става спрямо размера на претендираната сума или стойността на вещите. Ищецът сам определя цената на иска и я посочва в исковата молба. Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
Следващата фаза е определяне на състава на решаващия орган, който може да се състои и само от един арбитър, ако и двете страни го определят по взаимно съгласие. Ако Решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник, а двамата арбитри избират от своя страна от списъка на арбитрите председателя на Решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението за избирането им. Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на Решаващия орган в сроковете по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд назначава от списъка на арбитрите арбитъра или председателя.
Реалното разглеждане на делото е непублично, след официално призоваване на страните. Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно овластени представители. С разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото. По съгласие на страните, делото може да бъде разгледано и решено без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища.
Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражения. Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия орган. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно. Решаващият орган може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от организации или физически лица удостоверения или други намиращи се в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото.
Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Решението се взема в закрито заседание, с мнозинство на членовете на Решаващия орган. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя. Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба. След подписване от решаващия орган, то се вписва в книгата за решения на Арбитражния съд в негово присъствие, след който момент решението се счита постановено и става неоттегляемо. Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
При необходимост, Софийският градски съд издава по молба на заинтересуваната страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.
Дейността на арбитража подлежи на т.нар. “стриктно ограничен контрол” от страна на държавните съдилища, по общия исков ред, като намеса е допустима при:
- Спор за отвод на арбитър
- При изключително тежки пороци на арбитражното производство, свързани с липса на компетентност
- При особено тежки нарушения на правото на страната на защита и на правото й на участие в производството
Въвеждането и използването на алтернативни методи за решаване на спорове, и в частност на арбитража, се подкрепя от всички Европейските структури, като особено значение има Препоръка № R(2001)9 на Комитета на министрите към Съвета на Европа. В т. 57 от нея се казва: “Целта на препоръката е да поощри алтернативни средства за разрешаване на спорове като вътрешни прегледи, медиация, помирение, спогодба чрез преговори и арбитраж. Последните трябва да бъдат считани за алтернативни на съдебните средства за уреждане на спора. По-специално те служат, за да се заобиколи строгостта на стандартните процедурни правила”. В нея се дават и някои идеи за прилагане на арбитража, например в административната област.
В България, освен към БТПП, Арбитражни съдилища са създадени към следните структури: Българска стопанска камара; Национална занаятчийска камара; Българска фондова борса; Национална асоциация “Бизнес и право”; Български футболен съюз и други. Готов е проект на документация на арбитражен съд към Съюза за стопанска инициатива, а през миналата година бе закрит един доста перспективен и удобен за бизнеса арбитражен съд – този към Агенцията за обществени поръчки.
