Психологични перспективи
 /университетско издателство ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”/  
Развитие на психиката след юношеска възраст – Г. Маджаров

  /Не разпространявайте материала с неморални цели - уважайте труда на хората, уважавайте науката (бел. админ)/

  Стр. 161
 Централна идея в „хуманистичното” тълкуване за развитието на психиката е идеята за появата на нея към определен момент от живота на качества, съвкупността от които може да се нарече с думата „самоактуализация”, или „самореализация”, т.е. самоосъществяване, което бихме могли да разбираме като достигане до „зрялост”.
Ето защо психиката на възрастния човек трябва да премине през процеса на самореализация. Това е нейното нормално развитие(цит. по: Крайг, Г., 1, с.93).
 Поведението на човек, започнал процеса на самоактуализация, не се определя единствено от удовлетворяване на елементраните потребности, а се определя също и от ценности, без които човек прекрасно може да съществува физиологичноо. Това са „пределни”, високи ценности, ценности на битието (природата и човека в нея), например истината, красотата, доброто като ценности.
 Самоактуализиращият се човек се стреми в своето поведение да постигне височини, които до този момент не са били постигани от други хора.
 За да опише съвкупността от качества на психиката, необходима(и най-вероятно достатъчна) за нейната самоактуализация, Абрахам Маслоу е проучил биографиите на голям брой очевидно „самореализирали се” хора (известни, уважавани, смятани за умни, мъдри и отговорни хора), и установил наличието при всички от тях на следните общи душевни качества:
- по-вярно възприемане на дествителността – себе си, другите хора и природата – и върху тази основа изграждане на по- „ефективни”, адекватни отношения към тях
- по-голяма съсредоточеност върху проблемите;
- по-голяма самостоятелност („отстраненост”) като потребност от уединяване, самота и самодостатъчност;
- независимост от околната среда и нейната култура
- постоянна свежест (новост) на оценките;
- ясно изразено социално чувство – дълбоки, но избирателни социални отношения, демократичен характер, нравствена убеденост (устойчивост, принципност);
- не-враждебно чувство за хумор;
- креативност (творческо възприемане, погледа на действителността);
- непрекъсната реализация на своята същност, т.е. осъществяване на демострация на поза, маска, психична защита
- постоянно непрекъснато осъществяване на избор, водещ към личностно израстване чрез преодоляване на страха и сремежа към сигурност (безопасност);
- съобразяване със своите собствени оценки, „вътрешен глас”, даващо възможност за реализация на своята индивидуалност, при това започвайки от най-елементарните неща (например доверие на своя собствен вкъс при оценка на храна, напитки и т.н.);
- честност (правдивост) по отношение на себе си и смелост за извършване на постъпки, които могат да не се харесат на околните хора;
- преодоляване на олюзиите, откриване и отказ от своите психични защити;
- разбиране на своите потенциални възможности и желания.

Отсъствието на някои от тези качества пречи на процеса на самоактуализация. Маслоу илюстрира иидеята си с разрушителния комплекс на старозаветния пророк Юона, който от собствен опит се убеждава, ,че всеки човек има някакво предназначение, произтичащо (наложено) от природни същности, различни от самия човек, т.е. външни за него. Това предназначение съществува независимо дали всеки отделен човек желае да се съобразява с него или не, и, изглежда, качеството „зрялост” на психиката се появява това, когато човек все пак се стреми да осъществи своето природно предназначение, а не да се отклони от него.
 Този комплекс (желанието за бягство от своето предназначение, от своята мисия) Маслоу нарекъл „ страх от собствената значимост” , „отклоняване от своето предназначение” , „бягство от своя талант”, и в крайна сметка както бихме нарекли това със съвременни думи – отклоняване (бягство) от своята отговорност.
 Всички тези черти, описани от Маслоу обаче, са обощени от наблюдения на изтъкнати хора, заемащи високи места в социалната структура. Изтъкнатите хора в едно общество, естествено, са доста по-малко от всички хора, живеещи в това общество. Също толкова естествено е, че ако човек не е изтъкнат с нещо, не е изобретил нещо неизвестно до този момент, трудно би могъл да извършва постъпки, които не се харесват на околните, да е независим от околната социална среда, да бъде устойчиво принципен в съотвествие с желанията си („вътрешната си същност”), да извършва всичките си постъпки, така че теда водят до личностното му израстване, да не обръща внимание на сигурността си и на страха си.