Един от най-значимите световни процеси в последните години, въпреки и често критикувана и отричана, е глобализацията. Нарастващото обвързване на разширяващи се потоци информация, технологии, капитали, стоки, услуги и хора из света се превръща в основна тенденция в развитието на света през следващите деситилетия. Един от основните й аспекти е глобалната свързаност, произлизаща от революцията в информационните и комуникационни технологии.
Основен двигател на глобализацията е бурното развитие на международната търговия и стремежа на едрия бизнес към глобална експанзия. Очакванията на повечето хора са, че този процес няма да бъде спрян нито от тероризма, нито от корупцията, политическата нестабилност, бариерите пред търговията или протекционизма.
Международната търговия е най-голямото предизвикателство и заедно с това е рисков фактор за националната икономика. Разнообразни – политически, военни, финансови, регулационни, митнически и други рискове съпътстват търговския обмен. Политическите рискове от вероятно накърняване на интересите на инвестиционния капитал в други страни са основен фактор при вземане на решения. Тясно свързани с тях са и военните рискове. Военната конфликтност пряко може да засегне интересите на инвеститорите или търговските отношения между страните, дори ако конфликтите са с трети страни. От друга страна, съпътстващото конфлитите повишено отбранително потребление е стимулатор за търговия с въоръжение, техника и други свързани стоки и услуги. Много често това поражда и общ растеж на икономиката и съществено повишаване на брутния им вътрешен продукт.
Икономическият просперитет на страните зависи от осъществяеаните между тях финансови операции. Днес обменът на различни видове финансови средства нараства с темпове, следващи общия икономически растеж. Интернационализацията на световната икономика и свободата на движение на капитали са решаващ фактор за развитие на финансовия пазар. Търсенето и предлагането на финансови средства, пречупени през курса на националната валута, изправят правителствата пред необходимостта да провеждат политика, която поддържа националния баланс към световната финансова система. От друга страна, финансовата нестабилност е израз на неравновесие на стоковия обмен сдругите страни, резултат е от неефективен стопански живот и винаги е последван от задлъжнялост, инфлация, високи лихви и т.н.
Връзката между финансите и отбраната е много тясна. Неин израз е баналната истина, че сигурността струва пари. Лесно се вижда логичната връзка – развитието и нарастването на икономиката води до нарастване на нуждите от защита и сигурност, и съответно нарастване на средствата, които са необходими за това. Те пък се осигуряват от държавния бюджет – дори при запазване на процентната част на военни разходи в него, те нарастват от номиналното повишение на брутния вътрешен продукт. Или може да се каже, че развитието на националната икономика “автоматично” генерира средства за своята сигурност. От друга страна, развитите страни прилагат разнообразни средства за поддържане на равновесие между финанси и отбранително производство, потребление и търговия. Изучаването и контролът на тази връзка са гаранция за просперитета на страната.
Разходите за отбрана обикновено биват значителна част от държавния бюджет, поради което оказват и съществено влияние върху възпроизводствения процес, независимо от естеството си – консумативни, инвестиционни или инфраструктурни. Първият вид отиват за непосредствено потребление на заетите в отбраната, последния – за пътища, жилища и др., които могат да обслужват едновременно и гражданите. Очевидно е, че в последните години огромна роля играят инвестиционните разходи, представляващи закупуване на оръжие или разширяването на производствените възможности на страната. Съвсем пресен пример е икономическия подем, който преживя САЩ след мисията в бивша Югославия.
Определянето на оптимални пропорции в отбранителните разходи е доста комплексна и трудна задача за всяка една държава, независимо дали се намира в безопасност, повишено напрежение или откровена криза. Ежегодно световната икономика заделя огромно количество пари и ресурси за отбрана. Около 50 – 52 % от разходите са на САЩ, което е лесно обяснимо при настоящия абсолютно еднополюсен световен модел на сигурност и постоянните военни конфликти и мироопазващи операции, в които страната участва.
Ясно се откроява фактът, че голяма част от страните, които имат ръст на отбранителните разходи, регистрират и растеж на икономиката си. А дали пък връзката не е точно обратната – в резултат от нарастването на икономиката става възможно отделянето на повече средства за отбрана, а оттук нарастват и отбранителните разходи? От друга страна не може да не бъде отбелязана отчетливата тенденция към повишаване на военните разходи на развиващите се страни, може би на базата на очакванията за бъдещата им стратегическа роля.
Според прогнози на световните специалисти и анализатори, след 3 до 4 десетилетия седем развиващи се днес икономики, ще надминат с една четвърт държавите от Голямата седморка по показател общ БВП, а Китай ще бъде номер 1 в света. Освен него, в групата наричана Е-7 влизат още Индия, Русия, Бразилия, Южна Корея, Индонезия и Мексико. Това изглежда особено вщечатляващо, като се има предвид, ч е преди 2 години съвкупният БНП на Г-7 (САЩ, Канада, Италия, Великобритания, Германия, Франция и Япония) е превишавал пет пъти показателите на развиващата се седморка.
Тези прогнози лесно могат да бъдат обяснени с темповете на растеж на тези икономики. Прогнозната стойност за европейските икономики например, през следващите 30 г. Е за около 2 % среден годишен ръст, докато дори за Русия се очакват стойности над 3 %. От друга страна, настоящите “икономически тигри” – Китай и Индия, чиито икономики в момента растат с около 10 % годишно, се очаква да постигнат средна стойност от 5-6 % за същия период.
Появата на Китай и Индия като нови глобални играчи, с населението им, което след 15 г. ще е съответно 1.5 и 1.4 млрд. души, ще преобрази тотално геополитическия пейзаж. Без да бъдат западни в традиционния смисъл, те ще се наредят сред икономическите гиганти и няма да са представители на неразвити или развиващи се държави.
Експертите отчитат, че в основата на бързия икономически и политически подем на двата азиатски гиганта стои комбинацията между устойчив икономически ръст, нарастващи военни възможности, активното налагане на високи технологии и голямото население. За да станат те важни икономически сили не е нужно, а е и невъзможно стандартът на живот да достигне западните норми. Китай например вече е третият производител на промишлени стоки, а скоро ще надмине Япония по показателя дял в световния износ.
Подемът в района ще продължи да преобразува глобализацията, придавайки й все повече азиатски вид. Там са най-бързо нарастващите консуматорски пазари и при въвличането на повече мултинационални компании Азия може да измести западните държави като център на международната икономическа динамика.
Двете страни явно вече съзнават бъдещата си роля, понеже почват да инициират обсъждания за създаване на континентален монетарен фонд, който да действа различно от МВФ, за азиатски индустриални стандарти и права върху интелектуалната собственост, за единни лихви на азиатските банки и т.н.
От друга страна, Азия е районът с най-висока вероятност за избухване на конфликт с глобални последици. Точки на такова напрежение са Корейския полуостров и Тайван. Особено слаби се очаква да бъдат централноазитските държави на бившия СССР и ще притежават съществен потенциал за религиозни и етнически конфликти с дестабилизиращо дейсвие върху целия регион. Вариант за “удържането” на региона е осъзнатата нужда на Китай и Индия да си осигурят достъп до енергийни доставки ще ги насочи към сътрудничеството с Русия за изграждане на транспортни и енергийни коридори.
Безспорно Китай ще се бори за статут на “велика сила”, поради което ще се стреми да повиши разходите си за отбрана, като прогнозите са, че след 15-20 години китайците ще надминат Русия по военни разходи и ще имат втория по големина в света отбранителен бюджет. Което разбира се означава и първокласна армия.
Този икономически и военен натиск може би ще подтикне страни от района, особено Япония, към внимателна преценка доколко да се сближи с Китай и доколко да заложат на САЩ като евентуална контратежест.
Американците, от своя страна, ще се изправят пред растящо предизвикателство да контролират на разумна цена отношенията си с Европа и Азия. Европейският съюз най-вероятно все повече ще измества НАТО като основна институция на сигурността. А американско-азиатските отношения ще са още по-голямо предизвикателство поради възхода на икономически и политически гиганти от световна величина, плюс необходимостта те да бъдат интегрирани в световния ред.
За разлика от военната операция на територията на бивша Югославия, която даде дългосрочен стимул за развитие на американската икономика, нарастналите военни разходи в последната година съвсем не се отразяват по очаквания благоприятен начин на САЩ. Продължителната и определено неупешна инвазия в Ирак, при която вече пряко е ангажирана над 140-хилядна армия доведе по-скоро до “изстиване” на икономиката, понижаване на курса на щатската валута и до повишаване на инфлацията. Наблюдаваният спад на пазара на жилища, ниските промишлени поръчки и занижения ръст на заетостта прдполагат едва 2 % ръст на БВП на САЩ за 2007 г., като се очаква тези стойности да намалеят и до около 1 % през следващите 2-3 години.
Каква е ситуацията в България и какви могат да бъдат очакванията ни за равитието на българската икономика и за влиянието на отбранителните разходи върху нея? Независимо от вродената ни силна самокритичност, не може да не признаем, че през последните 10 години България е в период на безпрецедентна икономическа стабилност и сравнително висок и траен икономически растеж. Очаква се през 2007 г. брутният ни вътрешен продукт да е с около 60 % по-висок от 1997 г., а очакванията са за трайни стойности над 5 % през следващите 3-4 години, най-вече благодарение на огромния ръст на чуждите инвестиции и усвояването на финансирането от европейските фондове.
Като член на НАТО, България разчита на системата за колективна сигурност, поради което чувствително намали числеността на армията си. По този начин по естествен път бяш намален делът на консумативните (преките) разходи, при запазване на дела на отбранителните разходи в националния бюджет. Това даде възможност за заделяне на средства за инвестиционни разходи, с които да бъде модернизирана и/или изцяло подменена невероятно старите и амортизирани машини и съоръжения, използвана от българските военнослужещи.
Очаква се в следващите 4-5 години България да похарчи между 1,5 и 2,5 млрд. евро за подмяна на армейска техника и оборудване, като се започне от леки оръжия, премине се през джипове и се достигне до бойни хеликоптери и изтребители. Ясно е, че в огромната си част покупките ще са от чужбина, или по-точно от страните , членки на НАТО. По този начин отпада директното влияние на тези разходи върху родната икономика, като може да се разчита на коректното изпълнение на т.нар. “офсетни” (компенсаторни) споразумения.
Офсетните споразумения са част от договора за доставка на отбранителни продукти за нуждите на армията. Тяхното изпълнение е задължение на чуждестранната фирма доставчик, която трябва да извърши инвестиции (или да осигури такива) като компенсация като компенсация за възложената й поръчка. Обикновено задължението е на стойност поне 70 % от цената на сделката, като не са изключения и договори за 100 – 120 процентни компенсации. Фирмата-доставчик или сама инвестира средства в посочените й икономически сектори и предприятия, или подсигурява инвестициите на свои партньори.
Офсетните действия биват директни и индиректни. При пряк офсет България ще задължи доставчиците да инвестират в родната ни военна промишленост – примерно за изработване на част от детайлите, за резервни части, за ремонтни и сервизни дейности и т.н. Непрекият офсет е в предприятия извън сферата на отбраната, но в ключови сектори на националната икономика. Практиката е да се сключват договори със смесена компенсаторна част, обикновено с предимство на директния офсет. Появиха се и информации, че Европейската комисия официално ще излезе със становище за премахването на индиректния вариант.
В България възлагането на военни доставки е извадено от сферата на действие на Закона за обществени поръчки, а се регламентира от подзаконов акт – “Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки”. А оценките на поодадените предложения от своя страна става съгласно Методика за оценка на критерий “Програма за офсет” при специални обществени поръчки.
С оглед очакваните инвестиции по тези програми, в Министерство на икономиката и енергетиката бе обособен отдел “Офсетни програми”, който се очаква скоро да прерастне в дирекция. В него вече се подготвя и специализиран закон за офсета, който да регламентира напълно тази дейност. Бяха изготвени и анкетни карти, които да бъдат попълнени от потенциални “бенефициенти” и започна изготвяне на регистър на желаещите да се включат фирми, за да може да се систематизират изискванията към доставчиците.
Вижда се, че тази дейност започва вече да се регламентира и "рекламира", а по предстоящите офсетни споразумения се очакват вложения от над 2 млрд. евро в българската икономика през следващите 4-5 години. Което определено ще е допълнителен стимул за развитието й, като се прибавят към очакваните около 6 млрд. евро по европейските фондове през следващите 7 години.
В МО ще има дирекция за социална политик...
Военните също чакат бързи решения от пра...
